Много покер играчи търсят най-големите си грешки в неуспешните блъфове. Често обаче по-скъпият проблем е друг – силните ръце не печелят достатъчно големи потове.
Причината може да бъде прекалено често пропускане на залог, твърде малък размер срещу подходящ противник или автоматично стигане до разкриване на картите с ръка, която все още може да получи плащане от по-слаба.
Солвърите (solver) – програми, които изчисляват математически оптимални решения в покера – показват къде подобни пропуски струват стойност. Но най-добрият резултат идва, когато тази теория се адаптира към реалния човек от другата страна на масата
Кога трябва да играете силните си покер ръце по-агресивно?
Прекалено честата бавна игра (slow play) със силна ръка е една от най-разпространените грешки.
В много ситуации е по-добре да използвате бърза игра (fast play) – да започнете да изграждате пота веднага, вместо да пропуснете залога с надеждата противникът да го направи вместо вас.
Това е особено важно, когато сте в позиция (in position) и действате след съперника.
Представете си, че отваряте от бутона, големият блинд плаща, а флопът е Q-J-7 с възможност за флъш. Противникът пропуска залога.
Дори ръка като Q-10 има над 70% математически дял от пота (equity) спрямо диапазона на противника.
Солвърът понякога ще пропусне залога и с подобна ръка, защото очаква съперникът да бъде достатъчно агресивен на следващите улици.
В реална игра обаче много хора не залагат достатъчно често.
Ако чакате пасивен противник сам да изгради пота, може просто да подарите безплатна карта и да пропуснете стойност.
Когато държите силна ръка в позция, по-често печелите повече, ако сами започнете да увеличавате пота.
Как да залагате за повече стойност срещу играчи, които плащат твърде често?
Играч, който плаща прекалено много залози, често се нарича calling station.
Срещу нормален противник по-големият залог обикновено води до повече отказвания. Calling station обаче често плаща почти еднакво независимо дали залогът е среден или голям.
Точно затова срещу подобен съперник има смисъл да направите две корекции:
- да използвате по-големи залози;
- да залагате за стойност и с малко по-слаби готови ръце.
Това е т.нар. тънък залог за стойност (thin value bet) – залог с ръка, която не е сред абсолютните чудовища, но все още може да бъде платена от достатъчно по-слаби комбинации.
Пример с чифт дами на борд с вале показва колко голяма може да бъде разликата.
Малък залог на флопа, пропускане на търна и залог около две трети от пота на ривъра може да доведе до краен пот от около 27 долара
По-агресивното залагане на трите улици може да увеличи крайния пот до приблизително 123 долара.
Една и съща ръка, един и същ противник – но почти пет пъти по-голям пот само заради размера на залозите.
Ако човекът срещу вас плаща прекалено много, няма причина постоянно да му давате евтина цена.
Кога големият залог над пота е правилна покер стратегия?
Залогът, който е по-голям от текущия пот, се нарича overbet.
Това е силен инструмент, но не трябва да се използва само защото ръката ви изглежда добра.
Най-подходящите ситуации възникват, когато вашият диапазон има предимство в най-силните комбинации (nut advantage).
Това означава, че вие можете логично да държите повече от абсолютните най-силни ръце на конкретния борд, отколкото противникът.
Важен е и вторият елемент – диапазонът ви трябва да съдържа достатъчно незавършени проекти (missed draws), които могат логично да бъдат използвани като блъфове
В дадения пример залог от около две трети от пота носи очаквана стойност от приблизително 7,4 големи блинда.
При голям all-in overbet очакваната стойност се увеличава до около 13,2 големи блинда.
Причината е проста: противникът плаща много по-рядко, но когато го направи срещу силната част от диапазона ви, потът е значително по-голям.
Тук обаче дисциплината е важна.
Голяма ръка сама по себе си не е достатъчна причина за overbet. Нужна е подходяща структура на диапазоните.
Кога трябва да намалите блъфовете срещу calling station?
Това е обратната страна на предишната стратегия.
Ако един противник плаща твърде често, има смисъл да залагате повече със силните си ръце – но по-малко с маргиналните блъфове.
Ръка като K-J с вътрешен проект за стрейт (gutshot) или A-8 с ограничен шанс за флъш може да бъде използвана като полублъф (semi-bluff) в теорията.
Но солвърът прави това с очаването, че съперникът ще се отказва достатъчно често.
Calling station не го прави.
В такава ситуация по-доброто решение често е да пропуснете залога и да видите следващата карта без допълнителна инвестиция.
Ако проектът се завърши, вече имате реална причина да изграждате пота.
Има изключение: ако конкретният противник плаща твърде много на търна, но се отказва много често на ривъра, блъфът на търна може да бъде оправдан.
Но без подобно ясно наблюдение е по-разумно да спестите маргиналните блъфове за по-подходящ противник.
Как малкият залог на ривъра може да ви носи повече печалба?
Един от най-често пропусканите ходове е блокиращият залог (block bet) на ривъра.
Това е малък залог – често около една трета от пота – с ръка със средна сила
Целта е да получите допълнително плащане от по-слаба ръка, която иначе би стигнала безплатно до разкриване на картите (showdown).
Този ход е особено полезен, когато сте извън позиция (out of position) и трябва да действате първи.
Например чифт шестици с около 65% математически дял или 10-7 с най-нисък чифт и около 70% могат да бъдат достатъчно силни за малък залог.
По-слаби ръце като A-K без чифт или малки чифтове могат да платят.
Ако потът е 9 големи блинда, малък залог може да го увеличи до приблизително 15.
Разликата изглежда малка в една ръка.
Но ако постоянно пропускате подобни ситуации, губите малки количества стойност отново и отново.
Именно тези пропуснати залйози могат да направят сериозна разлика в дългосрочния резултат.
Как да използвате солвър стратегията срещу реални покер играчи?
Солвърът дава математическата отправна точка. Печалбата обаче идва от това да разберете къде конкретният противник се отклонява от нея.
Ако съперникът е прекалено пасивен, играйте силните си ръце по-бързо.
Ако плаща прекалено много, увеличете размера на залога и търсете повече стойност.
Ако трудно се отказва, намалете слабите полублъфове.
А когато диапазонът ви съдържа значително повече от най-силните възможни комбинации, големият залог вече има стратегическа причина.
Точно тук е разликата между механично следване на теорията и реално добра покер игра.
Не е нужно да бъдете по-агресивни във всяка ръка. Нужно е да бъдете по-агресивни там, където противникът ще ви плаща повече, и по-дисциплинирани там, където блъфът няма достатъчно стойност.